Траки

КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ОДЕСОС ПО ВРЕМЕ НА ЕЛИНИСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД

В последвалите векове той се развива и превръща в голям културен, духовен, търговски и административен център. Особено силен разцвет преживява Одесос през така наречения елинистически период.

Елинизмът е важен период от живота на хората на Античния свят. Той се свързва с разцвет на културата, живописта, архитектурата, поява на нови тенденции в тези области и тяхното въвеждане. До голяма степен елинизма се свързва с походните на Александър Македонски. Срещата с нови култури, обичаи и познания довели до развитие на различни области. В областта на културата и изкуството била въведена нова стилистика, проникнали нови влияния. Някои от тях били възприети изцяло, а други адаптирани към местните обичаи и традиции. В това отношение жителите на Одесос не правят изключение. Макар градът да е основан от милетски колонисти, то преобладаващата част от населението са траки –представители на племето на гетите под, чиито контрол се намират тези територии.

Духовният живот на Одесос се свързвал със стремежа на неговите жители да не изостават от общите тенденции на тогавашния античен свят. В града са били издигнати множество мраморни статуи – на бога-покровител на Одесос, на възприетите от жителите му божества, а също така статуи на известни за своята епоха личности и герои, които са били свързани със селището и са го покровителствали. Те са се извисявали гордо по площадите, над околните сгради и са били свидетелство за силното развитие на скулптурата и архитектурата в града през този период. За тези статуи, които с течение на времето са били унищожени се правят изводи от намерени глинени плочки и монети с изображенията им. Тяхното съществуване и изработка е показвало, че жителите на града са били доста заможни, за да могат да си позволят такива символи, които възвеличавали тях и боговете им.

В града се е издигала статуя на Митридат – владетеля на Понт, който е воювал срещу експанзията на Рим. Тя е била голяма и се е намирала вероятно на градския площад (така наречената агора).

При археологически разкопки са открити множество по-малки скулптурни изображения. Сред тях най-красиво е миниатюрна статуарна група на Адонис и Афродита. Изработена от фин полупрозрачен мрамор тя пресъздава любовта между двете божества и безспорно е дело на велик майстор от нея епоха, който е живял и творил в Одесос.

В града са работили специализирани каменоделски ателиета, специализирани в изработката на различни релефи и надписи, както с обществен, така и с жанров и религиозен характер. В началото те се правели от варовик, но по-късно се изработвали изцяло от мрамор. В града са изработвани и монументални релефи, които са красили стените и покривите на обществените сгради.

От пластиката са се изработвали и оброчни релефи, от които са се запазили малко образци до наши дни. Сред тях са изображения на богинята Артемида Фосфорос (покровителка на лова и на светлината) и на Трите нимфи (тракийски божества), които са покровителствали изворите и реките.

В Одесос са се изработвали и големи скулптурни композиции и паметници от бронз.

Сред изкуствата, които обичали жителите на Одесос с голяма популярност се ползвал театърът Археологическите данни - теракоти с различни театрални сюжети показват, че в Одесос театрални сюжети са се изнасяли още през втората половина на IV в. пр. Хр.

Театърът на Одесос е бил голям и в него освен представления са се приемали и чужди делегации. В него са се провеждали и мащабни общоградски тържества. За всеки по-издигнат местен гражданин или заслужил чужденец било чест да му се предостави място на първия ред, на седалките пред самата сцена. В театърът се провеждали и други мероприятия. Той служел като сцена за изява на поетични и музикални творци. В него се провеждали различни конкурси с такава насоченост, а също и такива свързани с ораторско майсторство. Някои от поетичните произведения на авторите в голяма степен били свързани с религията.

Жителите на Одесос се занимали също така с музика и танци. Запазено е едно сведение за обсадата на града от Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Според историка Йорданес, за да се противопоставят на врага от градските порти излязла процесия. Тя се състояла от жреците на местното тракийско племе – гети. Те пристъпили към Фили под съпровод на лири и на флейти, като пеели религиозни химни. Това накарало македонският владетел да отстъпи и той не превзел Одесос като другите черноморски градове след кървава битка, а по мирен път.

Танцът също имал своето място в живота на жителите на Одесос. Той се използвал по време на различни религиозни церемонии, на празници или при почивка в ежедневието. Танците били изпълнени с чувство и ритъм, за което свидетелстват открити в града теракоти на танцуващи вакханки.

В града имало добри художници и майстори на мозайки, за което свидетелстват открити, врязани върху слонова кост портретни глави и изображения на Дионис, сатири и менади. По някои от теракотите се запазени следи от цветни бои – синя, червена, бяла, както и позлата, което показва, че майсторите старателно работели над тези свои произведения на изкуството.

В Одесос още от самото му основаване били застъпени и практикувани различни видове спорт, но едва през елинистичната епоха те се превърнали в един от основните стълбове на обучението и възпитанието на младежите. По време на елинизма в града имало гимназион, в който се тренирали бягане, скок на дължина, борба, вид бокс, и хвърляне на копие. За показване на наученото от учениците по заръка на градските власти се организирали големи обществени игри. Те наподобявали олимпийските, но били със смесен спортно-културен характер. Те носели името на Хермес – бога покровител на търговията и на гимназиона. Наричали се Хермая. За тях се отделяли средства от градския бюджет, но също така се включвали и доброволни дарители. Игрите се организирали всяка година между пролетта и края на лятото, когато плаването по море било най-силно и можело да дойдат участници от другите черноморски и по-далечни градове.

Освен спортни състезания, Хермаите включвали музикални, поетични и ораторски конкурси. По време на тези събития освен, че се награждавали победителите, се отдавали и почести на заслужили местни граждани и чужденци. Това ставало много тържествено, като се изтъквали произходът и заслугите на почетната личност за града. Удостоеният с внимание получавал специални права и награди. Това се записвало върху каменна плоча, която поставяли в градския архив.

Одесос – един забележителен град на своята епоха, който бил тясно свързан с презморската търговия се радвал на най-високите достижения на своето време в областта на културата и изкуството. Неговите творци вплитали местните традиции заедно с навлизащите новости и по този начин създавали своята уникална, самобитна култура, която и днес ни учудва със своите великолепни образци, достигнали до нас през времето.


1.3.2021 г.